Скъпа elianu, за тази част от поста си абсолютно права, до последната буква.
"Не е въпроса в желанието на работодателите да подсигурят въпросното обучение , защото такова има , а във високото самомнение и самочуствие на работниците . За разлика от работниците , работодателите са длъжни всеки ден да се учат в крачка , докато болшинството от работниците са на мнение , че са супер специалисти .
Разбира се има и такива , които имат желание и сили да се учат и да признаят пред себе си ( което е достатъчно ) , че има още какво да научат .
И още нещо , огледайте се около вас , във фирмата в която работите и кажете , колко от тези които са били изпратени на такива курсове за обучение са допринесли с нещо за повишаване на производителостта на труда или за оптимизиране на производствените процеси . Мога веднага да Ви отговоря - николко . Всички се оправдавате с ниското заплащане , а то мога да Ви уверя че е резултатна величина на положените от Вас усилия .
Ненормално е средната производителност в Бг да е в пъти по ниска от световната ( за пример ще ви дам изработката на 5-джобен дънков панталон в заводите на Левис се произвеждат за 7 ,5 минути , а в БГ - НВ за този продукт е около 43 минути ) Оправдания от рода , че оборудването в българските фабрики не е на световно ниво вече е безпочвено . И мога да се обоснова за това - всеки нормален работодател в нашите фискални условия се стреми да автоматизира производството си , защото това носи стандартно качество с постоянна производителност и елиминираме субективния фактор . Така , че неупреквайта само работодателите , а потърсете частично вина и в себе си ( работниците )"
====================================================
"Имало едно време един Бончо и една Бонка . Взели си те едно кученце да пази къщичката им . Ама то мъничко било и нищичко незнаело . Та тогава Бонка се заела с изхранването на животинчето , т.е. с подсигуряването на прехраната му , а Бончо - с организацията по обучението му в навици и умения за опазването на къщата .
)) Да продължавам ли ... или да дам в резюме поговорката , за която си мисля че вече се сещате"
Но, за тази се сещам за една приказка, дето все ще се намери някой дето ще се исере на метеното. Защо винаги когато между работник и работодател се получи поне частично единомислие, всички останали работници се настройват към въпросния работник като доносник, натегач и пр. Като говориш за щатите, запозната ли си дали има такава злоба м/у двете страни? Не мислиш ли, че колкото и рядко да се стига до единомислие, това е не само нормално, но и задължително за да се постигнат цитираните от теб резултати?
Задавала ли си си въпроса защо производителноста на Хасковските шивашки фирми е двойно по-висока от тази на Русенските? Да не говоря, че откъм техника Русенските са по-скъпо оборудвани. Мога със сигурност да ти кажа, че нашите цехове не са "по-сиви" от вашите и заплащането на шивачките, дори по селата е по-високо от в Русе. Имам наблюдения по въпроса. Определено имаш много какво още да учиш на тема "производителност на труда" и най-вече по "последователност в постигане на цели"
