Не искам да кажа коя е нашата марка, защото ще излезе, че си правя реклама, а определено нямам такава цел. Работим в немалък град в Южна България.
lunen kamak написа:
Не вярвам и в приказките за производство със собственна марка и едвали не за 70% износ от нея навън Това са митове и легенди
Не съм казал, че изнасяме навън. Износа ни е не повече от 5-10 %. Почти всичко се реализира на вътрешния пазар. Ние не сме типичната ишлемарска фирма. Както казах, вземаме ишлеме само за да запълним капацитета си в месеците, когато българския пазар е слаб.
lunen kamak написа:
Пример - за същата фирма в Хърватска се работи на два пъте по висока цена
Почти невъзможно. Може би други модели или с допълнителни условия, които вие няма как да знаете. А и се говори, че лудите ишлемодатели били на изчезване..
Защо да плащат двойно, след като могат да ,,изгърбят" вас?
lunen kamak написа:
Но не е нормално цената на един панталон готов с етикет на които пише 120 евра да отговаря на заработката на шевачката за почти цял месец !
Мен ако питаш, по начало не е нормално един панталон да струва 120 Евро, но както каза PI, името върху етикета определя цената.
В магазините, в които аз съм ходил, а повярвай ми, ходил съм в много, цените на панталоните са далече под цитираната цена.
Тези магазини, които поддържат такива стоки пък не могат да направят такива продажби, че да захранят производство като вашето.
Относно заплащането, на мойте хора съм казал: ИСКАЙТЕ! Ако ми кажат, че някъде в града дават по-добри заплати за същата работа, още на другия ден аз ще вдигна отгоре.
Държа на колектива, който събрахме и в никакъв случай не искам да загубя който и да е от тях. Най-малкото заради заплащане.
Разбира се, има цехове в които шивачките изкарват по-добри заплати, но там се работи както казваш: ,,от 7.30 - до 18 включително задължителните съботи", като в дните за експедиция знам, че са оставали и нощни смени.
Това при нас няма как да се случи. Предлагаме на хората си спокойствие и сигурност и засега нямаме напуснал заради по-добро заплащане, с изключение на едно момче, което отиде да кара тирове.
PI, ето как ние поддържаме спокойната обстановка:
Винаги се стремим да работим с 80% от максималните си възможности. Това ни помага да бъдем готови с поръчките винаги преди датата за експедиция.
Всички наши шивачки работят минимум на две машини и няколко операции. Никой ( поне гласно) не протестира, ако трябва да се премести на друга операция.
Имаме една бригадирка, която разпределя работата. Тя е изключително безпристрастна. Преди имахме друга бригадирка, която проявяваше симпатии, но тя вече не работи при нас....
Никой с никого не се кара. Просто няма за какво. Имаше някои шивачки, които обичаха да се налагат, но те вече не работят при нас....
За да работиш при нас трябва някой от цеха да те препоръча и после малко или много да поеме ,,шефство" над теб.
Няма конкуренция, защото задълженията на служителите ни не се дублират. Няма и как да се скатаеш и да не си свършиш работата.
Поддържаме персонала винаги около 60 човека, защото сме преценили, че това е оптималното за нас. Разбира се, имали сме много възможности да станем няколко пъти по-голяма фирма, но сме преценили, че не е необходимо.
Най-важното е, че още от самото начало двамата с жена ми бяхме в основата на производството. Няма шевна или друга операция, която аз лично да не съм извършвал в цеха. И днес още жена ми сяда от време на време на някоя машина или сгъва със сгъвачките...
Не казвам, че при нас е пълна идилия. Случват се от време на време дребни напрежения или сформиране на групички, но това си е пак в границите на ,,нормалната обстановка". Все пак работим с жени...
