За поренето, ученето и кройките

[PI]

Съгласна съм с лунен камък, само да добавя ,че според мене си има хора за всичко и това е работа в екип всеки е нужен по веригата и грешките в повечето случаи, поне при мене са били поправими. Не съм съгласна 1 да върши всичко, но да знае ДА! И най-важното си остава прошиване на 1 бройка.

И какъв е халът лунен камък? Може би какъвто е бил винаги с проблеми ,но разрешими. Смея да твърдя ,че ние имаме много добро производство. Мострени бройки ,които аз съм получавала са били ужасно ушити с различни по цвят конци и тнт...Да не говорим трикотаж ушит ,чиито шевове се пропукват, подгъви на права и още абсурди.

[lunen kamak]

 Ами като се наемаме да вършим всичко !? Колкото за работа в екип -това за 25 години не можах да открия в нито една фирма в която съм работила . Коему е трудното -не знам !? Но в едно съм сигорна че без порене и шиене в този занаят няма как да достигнеш до качествен резултат!

[PI]

Хмм... поренето ами ,ако случайно се получи дупчица от поренето или остават следи...това не е добро качество. Зависи от изделието и коя област от изделието подлежи на този вид ремонт на дрешката.

[lunen kamak]

Ами в това му е майсторлъка! Да знаеш как да го разпориш

[PI]

Ах, ДА! Така си е !!! 

[Felix]

След порене остават дупки само ако иглата е била с наранен връх и е прокъсвала нишката на плата.
Дупките, които се образуват след като иглата е преминала през плата и е разместила нишките се оправят лесно. Понякога с просто размачкване, с гладене или напръскване за една вечер със студена вода.

Колкото по-правилно е образуван един тегел, толкова по-лесно се пори.

Естествено, трябва да знаеш кой конец да дръпнеш. Например, как аз лично поря оверлог така - хващам конеца на иглата и по него чрез нагърчване назаде изхлузвам изделието. По този начин плата не се деформира, а конците на плетачите после падат като няма какво да ги държи. Разбира се това е лесно ако не сте стегнали прекалено конеца на иглите.

[PI]

     И пак е относително какво пориш има платове ,които и с много остра игла да са шити след порене остават дупки които не се махат нито с вода нито с пара нито с баене...

[kamidino]

Привет на всички порещи!

Доста отдавна съм в бранша, но винаги се намира нещичко,което да ме изненада.И тогава трябва да знаеш как да го разпориш. Обичам да чета, но  само с четене не можеш да станеш професионалист- ако не поработиш няма как да стане. А ако някой твърди,че работи и никога не е правил кореции(т.е. не е порил) дали някой ще му повярва?!Съгласна съм, че трябва да се чете, да си държиш нивото, но трябва да се развиваш и на практика,да експериментираш.........и да пориш разбира се

[Miami]

Много се радвам, че виждам своето мнение вече написано - и аз сьм сьгласна с Лунен камък .
Един дизайнер трябва да мине през Занаята- ателие или производство, няма значение, най-добре и двете, за да Опознае процеса на сьздаване на тая дреха дет я рисува с моливите.
Познавам хора сьс златни рьце, които нямат вьображение- това не значи , че са глупави и те няма да се научат на Дизайн, но човек с въображение и идеи може да се постарае да опознае процеса на производство поне, за да не иска разни нереални тегели и начини на шиене, които пораждат само спор и губят времето на всички.
Трябва да се има представа от всичко- пьк който е сам и си прави всичко сам, трябва да има и повече от представа .
И да се пори трябва - това не е срамно... Всички порят , ако има проблем и той се решава с не много порене , се пори. В краен случай се преушива.

[PI]

Не само моделиера трябва да мине през производство, а и през обучение(стаж) на работното си място. Как ще разпориш нещо ,ако незнаш примерно машините ,които са участвали в процеса на сглобяване на изделието. И говорим не за обучение в университета или гимназия за дизайн и мода, говорим да седнеш на машината в истинско производство и да се запознаеш с нея от близо, да ушиеш нещо на тази машина и когато си разбрал на каква всъщност машина си седнал и я научиш за какво може да я използваш, може да започнеш с поренето. И така докато обиколиш поне 10 машини ,и така докато прошиеш всички основни изделия поне 1 път и после ги разпориш ,и така докато хубаво се напрашиш във фабриката, така че да не можеш да гледаш от прах в очите си, поговориш с всяка шивачка за проблема в производството. И тогава когато започнеш да рисуваш поредния си модел може би ще помислиш за конструкцията, технологията, материята и как да опростиш изработката и тежкия труд на шивачката. И докато стигнеш до там да рисуваш и мислиш за процеса, въпреки това изделието да е продаваемо, има мноооого хляб да се изяде от всеки моделиер   И ако някой ми каже ами то в техникум по облекло се учи машини и съоражения и има стаж или в университета научих много, Да съгласих се, но ще се и посмея, защото работата в истинско производство от малък или голям ранг неможе да се сравни със стажа в учебния процес. И ако в училище учиш 20 машини, в едно производство за дънки примерно са толкова, ами в производство на кожени изделия...или в производство на бельо...(говоря за специални машини), за да се развива художник-моделиера на облекло в днешно време трябва да има силата да се учи постоянно и да е много информиран в световен мащаб. Постоянно има иновации в конструиране,технологии, материи. Един добър моделиер трябва да се интересува от всичко и да е конкурентно способен за времето си. Можем да използваме и старата кройка наместена някак си с по-атрактивна материя, но....това вече не е да създадеш нещо ново и интересно не е да създаваш колекция ,а поредната си разработка на модел от старата колекция. Надявам се по- скоро работодателите в днешна България осъзнаят ,че винаги има този процес на обучение за всеки моделиер и дано колелото на Модата се завърти и при нас малко по-бързо. Дано стигнем този начин на мислене.